София, както много големи градове, демонстрира пространствена сегрегация, основана на фактора доход. Градската ѝ структура обаче се различава от типичния модел на постепенно влошаване на условията на живот от центъра към периферията. В София южните части на града предлагат все по-добри условия с отдалечаването от центъра, докато северните райони се характеризират с ясно изразен и постоянен спад. Основната пречка зад това неравномерно развитие е железопътната линия.
Анализът на данни (гъстота на населението, удовлетвореност от доходите, цени на недвижимите имоти и брой културни институции) определя железопътната линия като основен социално-икономически разделител. Трудна за преминаване пеша и слабо свързана чрез транспортна инфраструктура, тя функционира както като физическа, така и като социална бариера.
В отговор на този проблем проектът „Bridges“ има за цел да ревитализира зоните около железопътните линии. Той предлага превръщането на железопътния коридор в активна градска ос, която интегрира обществени пространства, зелени площи и преустроени индустриални сгради.